Кратка информация за медийната среда в България
Медийната среда в България се характеризира с постоянен, висок интерес към електронните медии и постепенно намаляващи тиражи на печатните средства за масова информация. През последните годсни все по-търсени, особено сред по-младата аудитория, са източниците на информация в интернет.
Три са българските телевизии с национален обхват. На първо място по аудитория, според двете работещи пийпълметрични системи, е “Би ти ви”, собственост на “Болкан нюз корпорейшън”. Втора по гледаемост е обществената телевизия “БНТ1”, която е държавна и се субсидира от държавния бюджет. Веднага след тях се нарежда “Нова телевизия”. Заради тези особености, в медийният анализ са включени най-голяма частна и държавната телевизия.
Сегментът на ежедневниците в България постепенно се свива. Изданията на “Вестникарска група България”, собственост на германската компания “ВАЦ” - “Труд” и “24 часа”, доскоро се открояваха с високите си тиражи, но вече се конкурират и с “Телеграф” на “Нова българска медийна група”. Заради твърде сходното съдържание и медиен подход на първите два всекидневника, в анализа ще бъде включен само по-големият - “Труд”. Другите два мониторирани през периода всекидневника са “Телеграф” и “Стандарт”.
Може би най-слабо развит е пазарът на седмични издания, където преобладават таблоидни вестници с твърде често недостоверна информация, насочени предимно към масовата аудитория. В тях темата за употребата на наркотици почти не присъства. Затова в анализа са включени публикации от седмичника “Политика” и седмичното списание “Тема”.
Интернет ресурсите са медиен сегмент, който все повече се развива в България. Поради това в анализа ще бъдат включени публикации от водещите портали ”Фокус”, “Дарик нюз” и “News.bg”, както и от специализирания здравен портал “Zdrave.net”.

With financial support from Drug Prevention and Information Programme of the European Union. This website has been developed with the assistance of the European Union. The contents inside are the sole responsibility of the implementing organizations and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.