В България се оказва по-лесно да интервюираш министър, управителя на БНБ и дори Президента, отколкото родител на зависим от наркотиците младеж. Аргументът обичайно е „Не искам да говоря за това”, а най-често задаваният въпрос - „Кой ще го види или прочете?”. Има и такива, които се оставят да бъдат убедени, че споделянето на опита им може да помогне на други потърпевши, но и те нерядко се отказват в последния момент.

Това се случва в страна, в която между 315 и 330 хиляди души поне веднъж в живота си са посягали към някакъв наркотик (по данни от Годишния доклад от 2007 г. на Националния фокусен център за наркотици и наркомании). На какво би могъл да се дължи този отказ за споделяне при близки на хора с наркотични зависимости? Във възприемането на проблема с наркоманиите у нас има мълчание и митове, устойчиви нагласи и предразсъдъци, заблуди и самозаблуди, които заслужават да бъдат отбелязани.

„Богатите се друсат с кокаин, бедните – с долнопробен хероин”

„Искам да стана пружинка, да живея на бързи обороти”>

„Аз няма да се пристрастя – ще спра когато поискам”

„Не може да се случи на мен – моето дете не употребява!”

„Употребяващите наркотици са опасни престъпници”

„Всеки български гражданин има право на профилактика, лечение и рехабилитация при зависимост”

 

„Богатите се друсат с кокаин, бедните – с долнопробен хероин”

През последните години в България се наблюдава изместване на „предпочитанията” на употребяващите наркотици, твърдят специалистите. Вълната на хероина премина, сега на мода са марихуаната и амфетамините, казва д-р Евелина Енчева, която от 1997 г. работи със зависими – първо в Националния център по наркомании, а от три години в частна метадонова програма. Едновременно с това се наблюдава и спад на възрастовата граница при употребяващите – 12-13-годишни посягат към стимулантите, допълва Любка Толева, която от 9 години е социален работник в дневен център за зависими.

Наблюденията им се потвърждават от няколко проучвания през последните години. По данни от Годишния доклад на Националния фокусен център за наркотици и наркомании за 2007 г., 5,2% от хората между 18 и 60 години у нас поне веднъж в живота си са опитвали някакъв наркотик. Девет от всеки десет от тях обаче са на възраст до 34 години. Най-голям е делът на опиталите някакъв наркотик в столицата, а най-често употребяваният е марихуаната, следвана от синтетичните стимуланти. Най-осезателен е интересът към наркотичните вещества при учениците – там всеки трети в 9-12 клас е опитвал някакъв вид наркотик. По данни за преминали през детските педагогически стаи за разпространение и употреба на наркотици, приблизително 10 на сто са на възраст 8-14 години.

Сходни са и резултатите от проучване на Института „Отворено общество” в 128 столични училища, огласено през юни 2009. Според тях всеки четвърти ученик в София употребява или поне веднъж е употребявал така наречената „лека дрога”. Изследването показва също, че предпочитани наркотични вещества за учениците са амфетамините.

Над 35,2 на сто или около 75 000 от студентите в България са опитвали някакъв наркотик поне веднъж в живота си, сочи друго проучване, цитирано в Годишния доклад за 2007 г. За тях най-предпочитана е марихуаната, а на второ място е групата на синтетичните стимуланти - предимно амфетамини и вещества от типа на екстази. Употребилите поне веднъж в живота си амфетамини са 6,5% от студентите, а 1,3 % са го направили през последните 30 дни.

Младите хора обаче не се осъзнават като наркозависими – употребата на амфетамини е част от тяхното общуване, твърди Цвета Райчева, директор на Националния център по наркомании.

нагоре

„Искам да стана пружинка, да живея на бързи обороти”

Това е казал на Любка Толева младеж, който се опитвал да обясни влечението си към амфетамините. „С хапчето виждам по-цветно”, твърди 19-годишната Цвета от София, която допреди месец е била на ученическия чин. И признава, че никога не й е било трудно да си намери – сдобивала се с „амфетката” на цена между 7 и 10 лв., обикновено през уикенда, за да си осигури настроение.

„Те са от групата на „вдигащите” вещества. Амфетаминът се взима, за да мога да съм жизнен”, обяснява социалният работник Любка Толева. „Те ти дават повече енергия, по цяла нощ не спиш. Просто ободряват, стимулират те, можеш да идеш на дискотека и цяла нощ да танцуваш, а после да не си изморен”, описва опита си с амфетамините 29-годишният Николай.

Времената, в които хора с проблеми са взимали наркотици, за да се откъснат от реалността, са на път да залязат. Днес младежите посягат към тях, за да се социализират. Твърдят, че така по-лесно установяват контакти, приемат по-добре себе си, осигуряват си силни преживявания и могат да се забавляват на пълни обороти в продължение на дни. Това обуславя и повишения интерес към „вдигащите” синтетични стимуланти, известни като парти-дрога. В по-горната възрастова група обикновено ги употребяват за издържливост при продължително натоварване и повишаване на концентрацията по време на работа, защото стимулират централната нервна система. Осигуряват чувство за бодрост и работоспособност в продължение на до 72 часа, потискат чувството за глад, студ и горещина. Значително по-евтини са от кокаина, но имат сходно действие с него – което ги прави предпочитани и достъпни за младите хора с по-умерени финансови възможности. Те рядко възприемат амфетамина като наркотик и не очакват негативни последствия от употребата му.

При употребяващите амфетамини много често се наблюдава агресия, твърди обаче д-р Евелина Енчева. Създава се и зависимост – по-скоро психическа, отколкото физическа, както е например при хероина, но зависимост има и тя се лекува най-вече с помощ от психолог. Освен това, амфетамините се отличават с голям терапевтичен толеранс, т.е. организмът бързо се приспособява към тях и това често води до предозиране. След като ефекта им отмине, тялото си отмъщава за изкуствената жизненост и буквално се срива, разказва Николай. Понякога, след като в продължение на дни си взимал „вдигащи” наркотици, си буквално превъзбуден, не можеш да заспиш и имаш нужда от нещо, което да те „свали”, разказва Любка Толева. А от тази необходимост до хероина има само една стъпка.

Всъщност младите хора, които взимат само и единствено амфетамини, са единици. „Това, което ние наблюдаваме е, че първо се започва от алкохол, независимо на каква възраст, след това се минава към канабиса, след това се пробват от време на време амфетамини, а след това се взима нещо друго. В един момент организмът ти, който е хранен с различни видове вещества, спира да изпитва същото като първия път, когато си пушил канабис например, и ти търсиш нещо по-силно и по-силно, и така се стига до момента, в който започваш употребата на хероин. Това е някаква стълба, по която много от тях минават”, обяснява психологията на зависимостта Любка Толева.

нагоре

„Аз няма да се пристрастя – ще спра когато поискам”

„Ще пробвам само веднъж”, си е казал преди 13 години Николай, подведен от приятели си, които не спирали да му описват „чувството”. На втория път му харесало, а после се превърнало в ритуал. Вземали най-вече хероин, но покрай него опитали и всичко останало – трева, амфетамини, кокаин.

Анкети сред подрастващите в различни населени места потвърждават, че натискът от приятелския кръг често става причина за първия опит с наркотиците. Проучване на Областния съвет по наркотични вещества в Кюстендил показва, че учениците в града възприемат наркотиците като едно от условията, за да ги приемат в определена компания. Другите често срещани аргументи са „от любопитство” и „за удоволствие”.

Данни от доклад за Перник пък, огласени през 2008 г., сочат че учениците в града най-често посягат към дрогата от любопитство, за удоволствие и от скука. Изследването е обхванало 1231 ученици от 9 до 12 клас в 12 училища.

Лошата среда, в която попадат, е една от причините децата да посегнат към наркотиците, смята Мариана Попова, която е учител във Велинград. Но уточнява, че в никакъв случай не приема като първопричина семейната среда. В 31-годишната й практика на педагог имало случай на зависимо дете с родители – лекари, които упражнявали строг контрол върху децата си, но въпреки това се е стигнало до злоупотреба с наркотични вещества. Повлияли му съседски деца, с които момчето е израсло от малко. По нейни наблюдения, употребата на наркотични вещества у нас зачестява. „В един малък град на една малка улица имаме два случая на наркомании, за които се знае, и едно дете, което почина от свръх доза”, отбелязва г-жа Попова.

Младежките субкултури социализират наркотика като приемливо средство за свързване с другите, твърди и социалният антрополог Харалан Александров. Вероятно във всеки случай на употреба на наркотици има отделен отключващ фактор, но чисто психологически в повечето случаи причината се крие в дефицита на човешка връзка, смята той. „Наркотикът е нещо, което ти дава усещането за значимост, за ценност, дава ти чувството, че контролираш обстоятелствата, без да се налага да извървиш дългия път на усилие върху себе си”, обяснява той. В нормална ситуация човек постига усещане за щастие и пълнота в живота си чрез професионална реализация, чрез себеразвитие и занимание с неща, които са му интересни и го вълнуват, както и чрез качествени човешки отношения. На социална територия обаче, провалените начини за себеутвърждаване могат да се превърнат в субкултурна норма, отбелязва той. Така наркотикът се превръща в посредник между членовете на общности, белязани с оттегленост, социална апатия, а много често и с криминално поведение, казва социалният антрополог.

„Ако средата е от хора, които употребяват, независимо какво вещество, за да остана в тази среда, аз трябва да съм като тях. Ако не искам да съм като тях, трябва да изляза от тази среда. Но те по някакъв начин ми допадат, аз искам да съм с тях, и съм принуден в общи линии. Не че някой ме принуждава, но аз ги виждам, познавам тези хора от толкова години. Те взимат амфетамини, пушат трева и нищо им няма - пак си ходят на училище. Е, бягаме от часове, но какво от това - всички бягат”, обяснява психологията на избора Любка Толева.

Сега, след 11 години зависимост и 2 и половина на метадон, 29-годишният Николай осъзнава, че още след първите два опита вече има психическа зависимост към наркотика, както и че постепенно той го превръща в човек без бъдеще. „Ако човек е свикнал да излиза с приятели, да има приятелка, в един момент всичко се променя на 180 градуса. Сутрин ставаш с мисълта, че трябва да намериш пари и да си вземеш дозата. Ставаш по-нервен, избухлив, наркотикът се превръща във фикс-идея. Започваш да крадеш от родителите си, да изнасяш вещи, по всякакъв начин се стремиш да намериш пари, за да имаш наркотик за деня”, разказва младежът. По настояване на родителите си обикалял лекари и комуни, но без траен резултат. Сега смята, че се е случвало така, защото го е правил заради някой друг, а не защото сам е поискал да го преодолее. И така до онази сутрин, в която се събудил с мисълта, че трябва да сложи край, ако иска да живее.

Двайсетина души от обкръжението на Николай не са имали щастието да стигнат до това прозрение. От 25-членната компания, с която се впуснали в „приключението”, трима са се отървали с метадон, двама са в затвора, а останалите са починали.

Според статистиката на Националния фокусен център по наркомании, у нас се наблюдава тенденция на нарастване броя на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици. През 2003 у нас са регистрирани 15 смъртни случая, а през 2007 г. - 52.

нагоре

„Не може да се случи на мен – моето дете не употребява!”

73 на сто от родителите са сигурни, че децата им никога не са посягали към наркотици, докато едва 27 на сто от тийнейджърите заявяват, че действително не са опитвали наркотик. Това показва интернет-проучване на българския офис на Службата по наркотици и престъпност към ООН, направено сред 1300 ученици и родители по повод на Световния ден за борба с наркотиците тази година.

„Родителят винаги разбира последен. Не защото детето го прави толкова скришно, а защото самите родители трудно приемат факта, че точно тяхното дете може да употребява наркотични вещества. И в надеждата си да не е тяхното дете, в отрицанието си, в общи линии, не искат да разберат истината”, обяснява социалният работник Любка Толева.

Мариана Попова пък споделя, че често именно учителят е този, който първи се усъмнява в поведението на деца, посегнали към наркотици. Те се разпознавали по слабия интерес към учебното съдържание, пълната апатия и повишената раздразнителност. Специалистите са категорични, че застраховани няма, а достъпът до наркотични вещества вече не е „привилегия” само на заможните. Наркоманиите са феномен на емоционалния живот, а той е доста равномерно разпределен в различните социални групи, твърди и Харалан Александров. Социалният статус според него се отразява само дотолкова, доколкото по-богатите могат да си позволят по-качествени наркотици.

„Не успях да разбера за наркотиците в началото, защото всяко дете си има стая – затваря се, мълчи и не споделя. Къде го е правил, кога е започнал точно – не знам. Предполагам, че е започнал с марихуана, но тогава не съм разбрала. След известен период от време разбрахме, че е на хероин Родителите разбират, когато вече проличи визуално и като поведение. Аз поне доста късно разбрах за проблема”, разказва А.М., майка на наркозависим. Предпочита да остане анонимна – по същите причини, заради които повечето родители на зависими напълно отказват да говорят по въпроса. Те възприемат случилото се като личен провал, боят се от реакцията на околните и, в крайна сметка, не вярват, че някой е в състояние да им помогне.

Обществото ни като че ли попретръпна спрямо употребата на наркотици, но зависимите все още не срещат повече разбиране или подкрепа, смята Харалан Александров. В нагласите към тях доминира убеждението, че сами са си виновни. Отношението е белязано с виктимизация, изключване и смесица от погнуса, лицемерно възмущение и отхвърляне, което има за цел да разтовари всички останали от споделената вина за проблема, твърди социалният антрополог. Има и елемент на съжаление, който нараства обратно пропорционално на дистанцията, отбелязва той. Това означава, че колкото е по-близко детето, и особено ако е от роднинския кръг, толкова по-вероятно е да има елемент на съжаление. Когато става въпрос за чужд човек, реакцията е само на презрение и на отхвърляне.

За формирането на отношението към наркозависимите несъмнено допринасят и медиите. През юни 2009 г. в България са публикувани и излъчени 157 материала, свързани със зависимостите, сочат данни от мониторинга, осъществяван от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Броят им е по-висок от обичайното, вероятно заради датата 26 юни, когато беше отбелязан Денят за борба с наркотиците. Повечето се ограничават със статистическите данни и препредаване констатациите на специалистите по темата. Някои публикуват информация за цените на т. нар. „традиционни” и „нови” дроги. Набиват се на очи заглавията: „Роби на кефа си”, „Вече се боцкат 12-годишни деца”, „Секс и евтина дрога на бургаския плаж”… Задълбочените аналитични материали се броят на пръстите на едната ръка.

Медиите у нас пишат повърхностно, оценъчно, стигматизиращо и често жълто по въпросите, свързани с наркоманиите, смята журналистът и медиен експерт Яна Бюрер Тавание, която от 10 години работи по социални теми. Понякога надделява покровителственото и съжалително отношение, с непознаване на проблематиката и терминологията. Медиите в България по принцип не обръщат сериозно внимание на социални теми, защото те не продават, отбелязва тя.

Иначе печатните медии безусловно спазват забраната за рекламиране на наркотични вещества, въведена със Закона за народното здраве, твърди медийният юрист Радомир Чолаков. Що се отнася до редакционното съдържание, в законодателството на България, както и в Етичния кодекс на българските медии няма специфични норми, насочени към регулиране на начина на писане по такива въпроси. Поради това начинът на отразяване на теми, свързани с разпространение или употреба на наркотици, е оставен на преценката, вкуса и чувство за мяра на отделния редактор или на редакцията като цяло.

нагоре

„Употребяващите наркотици са опасни престъпници”

Това е друга от ярко изразените обществени нагласи, намерила пряко отражение в промените в Наказателния кодекс от 2004 г., с които т. нар. „еднократна доза” беше отменена. Така тийнейджъри, заловени с по една цигара марихуана, се оказаха заплашени от по 10-15 години затвор и глоба от 100 до 200 хиляди лева. Вместо да бъдат лекувани, заблудени ученици бяха приравнени с наркодилъри и наркопроизводители. През 2006 г. с нова промяна в Наказателния кодекс еднократната доза беше върната, макар и косвено, като се даде възможност съдът да налага само глоба до 1000 лв. в „маловажни случаи”.

Към момента Наказателният кодекс предвижда от две до осем години лишаване от свобода и глоба от 5 до 12 хиляди лв. за производство и разпространение на наркотични вещества, а за рискови наркотични вещества – затвор от една до шест години и глоба от 2 до 10 хиляди лв. Когато предмет на престъплението са прекурсори или материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 20 до 100 хиляди лв. Наказателният кодекс залага още по-сериозни присъди за големи количества, както и в случай че деянието е извършено по поръчение на престъпна група, от лекар, фармацевт или възпитател, както и в условията на опасен рецидив. За склоняване към употреба на наркотични вещества законодателят е предвидил лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба от 5 до 10 хиляди лева. Те нарастват до 20-50 хиляди лв. глоба и 3 до 10 години затвор, ако склоняването е било насочено към малолетен, непълнолетен или невменяем, както и когато е извършено на публично място или е рецидив. За ръководство и финансиране на организирана престъпна група за отглеждане на растения, от които се добиват наркотични вещества, Наказателният кодекс залага 10 до 20 години лишаване от свобода и от 50 до 200 хиляди лева глоба. Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съдействал на властите. В тежките случаи на контрабанда наказанията стигат до 15-20 години затвор и глоба от 200 до 300 хил. лв.

По данни на Министерството на вътрешните работи (МВР), броят на престъпленията у нас, свързани с наркотици, не отбелязва съществена промяна през последните години. Според доклад на вътрешното министерство за тенденциите в престъпността през 2007 г., свързаните с наркотици престъпления са били 2844 или 10 на сто от общия брой. Спрямо предходната година увеличението им е само 0,7 на сто. Значителен е делът на престъпленията, свързани с наркотици, извършвани от непълнолетни, престъпленията против реда и общественото спокойствие, и най-вече хулиганството, пише в доклада.

нагоре

„Всеки български гражданин има право на профилактика, лечение и рехабилитация при зависимост”

Това е записано в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. По силата на същия закон към Министерски съвет е създаден Национален съвет по наркотичните вещества, който да провежда националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества. Той се председателства от здравният министър, а в състава му са включени представители от МВР, Министерство на правосъдието, Президентството, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Прокуратурата, Националната следствена служба, Изпълнителната агенция по лекарствата и други заинтересовани ведомства, определени от правителството.

Въпреки това институциите нямат цялостна картина на реалността, твърди Харалан Александров. „Те имат разпарчатосани картини, като всяка през своята ведомствена призма вижда само малка част от проблема. Например Министерство на здравеопазването го вижда като медицински проблем и съответно решението е да се замени хероина с метадон, тоест един по-тежък наркотик с един по-лек под някакъв контрол. Министерството на социалната политика го вижда като проблем на бедността. МВР го вижда единствено като криминален проблем. Образованието мисля, че абсолютно нехае”, е мнението на социалния антрополог.

В момента за провеждане на политиката по наркотиците на местно ниво действат 26 Областни съвети по наркотични вещества. Данните са от проекта за Национална стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, която бе подложена на обществени консултации през май тази година. Към 22 от областите съвети са създадени Превантивно-информационни центрове, които осъществяват превантивни и информационни дейности на местно ниво. Финансирането им обаче зависи от финансовото състояние на конкретната община, поради което е налице сериозна диспропорция по места, отчита проектът.

Лечението на зависимостите се осъществява в 11 държавни психиатрични болници, 12 психиатрични диспансери, 11 психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение и 4 психиатрични клиники към университетските болници. През последните пет години са разкрити и функционират 29 субституиращи и поддържащи програми. Има 7 програми за социална рехабилитация и реинтеграция на лица, зависими от наркотици, от които 5 тип „Дневен център за рехабилитация” и 2 дългосрочни рехабилитационни програми тип „Терапевтична общност” или т.нар. комуни. Разкритите програми обаче са неравномерно разпределени на територията на страната, което затруднява достъпа. Освен това, лечението и рехабилитацията на зависими от наркотични вещества не са включени в обхвата на медицинската помощ, която се заплаща от Националната здравноосигурителна каса, се посочва като недостатък в проекто-стратегията. Дефицитни са програмите тип „Терапевтична общност”, които да са безплатни за потребителите, а условията и реда за тяхното разкриване са в процес на изясняване и правно регламентиране, уточняват авторите на проекта.

Неправителствени организации периодично надигат глас с искания за нормативни промени, но обществена дискусия по проблемите на наркозависимите у нас липсва. А за тях трябва да се говори, съветва Харалан Александров – не в контекст и абстрактно, а откровено и честно. Иначе и институциите, и всеки един засегнат ще продължат да търсят парченцата от пъзела поотделно, а родителите – да се надяват това да не се случи в техния дом.

нагоре

Да повиши знанията сред експериментиращите и инцидентно употребяващите наркотици хора (основно младежи) за здравните рискове и вредите, свързани с амфетамините